Всяка стъпка от пътя нагоре е осеяна с останките от тялото, ума и морала ~ Грандвил Стенли ХОЛ
Грандвил Стенли Хол (1846 ~ 1924) е американски психолог и възпитател. Интересите му са ориентирани към детското развиване и еволюционната доктрина. През 1878 година Хол получава първата докторска степен по логика на психиката, присъдена в Америка. Тъй като няма университетски работни места в психологията в Съединени американски щати по това време, той става първия от поредицата американски студенти, които отиват да учат при Вилхелм Вунд в Лайпциг, и е там, когато неговата лаборатория е учредена. Той e първият президент на Американската психическа асоциация и първия президент на Университета Кларк.
Едно проучване на „ Преглед на общата логика на психиката “, оповестено през 2002 година, го класира като 72-рият най-цитиран психолог на 20-ти век.
(Portrait of Granville Stanley Hall, c.1910)
Човекът на бъдещето може и даже би трябвало да направи нещата в предишното невъзможни и да придобие нови моторни вариации, които не се дължат на наследствеността.
Човекът е значително творение на навика и доста от неговите действия са повече или по-малко автоматизирани рефлекси от тласъците на неговата среда.
Няма по-див, свободен и деятелен напредък от този на гората, само че през днешния ден всичко е в саксии или в стройни редици като в рококо градина... Децата са в миг на спонтанни вариации, които в нито един интервал от живота не са толкоз огромни. Те не желаят стандартизирана умствена диета. Тя въздейства зле на апетита им.
Нормалните деца постоянно минават през стадии на буйна свирепост, мързел, неистина и кражба.
Постоянната мускулна интензивност е естествена за детето и по тази причина големите старания на учителите и възпитателите да накарат децата да стоят седнали са нездравословни и безполезни.
Изобилието и силата на автоматизираните придвижвания, а даже и забележителната степен на безпокойствие е добър знак за дребните деца.
От всички работни учебни заведения една хубава плантация е може би най-хубавото за развиването на двигателните умения.
Мускулите са в най-интимен и необикновен смисъл органите на волята. Те са построили всички пътища, градове и машини в света, написали са всички книги, изговорили са всички думи и в действителност на тях изискуем всичко, което човек е постигнал с материя. Характерът може да бъде смисъл, дефиниран като мрежа от моторните привички.
Годините от към осем до дванадесет съставляват неповторим интервал от човешкия живот.
Тийнейджърите са прочувствено нестабилни и свърхзаинтересовани. Това е естествения подтик към прекарване на горещи и идеални душевен положения, които се характеризират със мощна емоционалност. Виждаме тук неустойчивостта и съмненията, които са толкоз присъщи. Емоциите се развиват в контрастност, а реакциите са противопоставящи се.
Пубертетът за едно момиче е като да плаването по разширяваща се река в откритото море.
Младостта е времето, когато най-лошите и най-хубавите импулси в човешката душа се борят между тях за владеене.
Младостта е ново раждане, тъй като в този момент се раждат по-високите и по-завършени човешки черти.
Всяка стъпка от пътя нагоре е осеяна с останките от тялото, мозъка и морала.
Единството с природата е славата на детството; единството с детството е славата на Учителя.
Образованието в този момент е главният проблем на света, неговата едничка свята идея. Народите, които виждат това, ще оцелеят, а тези, които не съумеят, ще загинат постепенно... Трябва да има превъзпитание на волята и на сърцето, както и на интелекта; и идеалите на служенето би трябвало да заменят тези на егоизма и алчността.
Да бъдеш само дете е болест единствено по себе си.
Танците са императивно нужни, с цел да дадат покой на нервите, да възпитават страстите, силата на волята и да хармонизират възприятията и интелекта с тялото, което ги поддържа.
Всекидневният контакт с някои учители е самичък по себе си едностранно етично обучение за детето без устно наставление. И тук действителното преимущество на мъжете над дамите учители, изключително за момчетата, се вижда в тяхната превъзходна физическа мощ, която постоянно, в случай че може да се оцени високо, дава същинско достолепие и заслужава същинско почитание, и изключително в несъмнено по-голямата унифицираност на тяхното въодушевление и тяхната дисциплинираност.
Цивилизацията е толкоз сложна за тялото, че някои я назовават болест, макар изкуството, което поддържа мъртвите тела живи до по-висока междинна възраст, и макар по-голямата отбрана от заразни и генетични болести.
Съвременният човек няма желание да свърши най-хубавата си работа преди четиридесет, само че той е по природа и към този момент става все по-следобеден и вечерен служащ.
Цялата допустима истина е практична. Да се запитаме дали нашата идея за стол или маса подхожда на същинския стол или маса, с изключение на използването, към която те могат да бъдат сложени, е толкоз безсмислено и суетно, като да се питаме дали музикалният звук е червен или жълт. Не може да съществува друга мислима връзка сред концепциите и нещата. Неизвестното е това, на което не мога да отвръщам. Активната част от нашето естество е освен основна част от самата когнитивност, само че тя постоянно има глас при определянето на това на какво ще се има вяра и какво ще бъде отхвърлено.
Този прелестен предмет - математиката, кралицата на всички точни науки е блян и норма на всяко деликатно мислене...
Всяка доктрина на любовта, от Платон до през днешния ден, доказва, че всеки човек обича в другия пол това, което му липсва на самия него.
Снимки: commons.wikimedia.org




